Когато умират люлякови нощи

5 feb 2009, 20:17

Poesía » Otra

837 0 1

Когато умират люлякови нощи

Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна.

Не, няма време! Няма я заблудата!
И няма вече люлякови нощи!
И аз съм друга. Всичките сме... Другите.
И няма вече "още"... Няма още...

Загубихме се! Давим се в заблудата,
която вчера си сами измислихме -
за да прикрием, че сме вече Другите,
че няма даже за какво да пишем.

Ония Другите - без чувства и без влюбване.
А пеем "Още има люлякови нощи!"
О, страх ме е, че щом сме се изгубили,
за нас не съществува вече "още"..

18:17
05.02

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

robert (Роберт Кулиани)

2009-02-05T20:20:38+02:00

...О, страх ме е, че щом сме се изгубили,
за нас не съществува вече "още"....

!!!!!!!!!!!!!
Миличка, много добре си го написала!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Поздравления!!!!!!!!!!!!!