MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
31 янв. 2007 г., 16:44

Когато в душата падне мрак 

  Поэзия
1000 0 15

 

 

Когато в душата падне мрак,

от любовта, но вече накърнена,

Смъртта започва да разказва как

Тя от болката е осветена

и ето, че се ражда жив мъртвец:

смъртта живее - непоносимо -

тъгата те превръща в светец

от царството на мъката - видимо.

 

Започваш да желаеш да умреш

чрез всяка нова, породена мисъл -

да потеглиш в пустота не щеш

от загуба на житейски смисъл.

Битието се превръща в прах

от тегнещото угнетение,

което те повежда в страх,

ескалиращ в помрачение.

 

И нещо в тебе се прекъсва -

в живота ти нахлува самота,

а тя пък на парчета те разкъсва

и споменът нашепва:”Срамота!”

На този спомен ставаш длъжен,

но той присъства като пустота,

говореща, че вече си ненужен,

а идентичността е грозота.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Соча факта, че има необратими процеси, свързани с нарушаване на характера на хората, който е ядро на индивидуалността.
    Поздрав!
  • Дано да е само втъкано в думите,защото този скептицизъм също е много удобен...!

    Усмивки и поздрави!
  • Натали,
    Тази релативност е много удобна - мрак - светлина и така до безкрай, но работата е друга, когато процесът стане необратим....За това става въпрос тук!
    Поздрав!
  • Джак,
    Душата може да се скита през мрака, но когато мрака нахлуе в душата, става нещо друго...
    Поздрав!
  • Когато в душата падне мрак,
    когато очите виждат тъй света,
    една искрица в мрака пак,
    в тебе тя събужда светлина.

    След вечерта,винаги идва и деня....Душата им подражава...!!!
  • Здравей, Мери!
    Тройният ти ракурс ме впечатли.
    Поздрав!
  • Да, и аз се убеждавам, че е важен, не само Славейков напомня, но и ...Дебелянов, може би. Ама си е Моисеевски, така де.
  • Привет, Анета! И аз съм доволен от този текст.
    Поздрав!
  • Натъжи ме Валери.

    Поздрав за истинския стих.
  • Синя,
    Правиш трогателно признание. Поканите за творчески диалог ме вълнуват.
    Поздрав!
  • Разкриването на логиката на любовната болка е важен въпрос. Тук е направен такъв опит.
    Благодзаря ти, Роси.
    Поздрав!
  • Спомних си за Славейков...Потъвам в дълбочината на стиха ти, Валери!
  • Вальо,начинът по който си го написал,докосва душата.Това е така,защото ти си го писал със сърце и душа,оставил си част от тях в него.Предполагам затова е толкова важен за теб.
    На мен страшно много ми хареса!
    Поздрав!
  • Здравей, Роси!
    За този текст съм правил специални консултации, защото го намирам за важен.
    Поздрав!
  • Прекрасен стих,Валери!
    Поздрав и поклон!
Предложения
: ??:??