22 июл. 2018 г., 00:31

Когато в седем

807 2 2

...когато в седем вечерта,
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече
отсреща, своето „Наздраве”,
и мисълта ти, все тече –
Река, понесла китка здравец!

Цветята мислят си за мен,
глави навели с празни чаши,
когато в седем, угасен,
дисплеят почне да ме плаши...
Защо, и чудиш се, къде е,
и търсиш го това Светличе?
Водата ще го доведе,
понесла твоето Беатриче!
12.05.2017, 07.07 ч. вечерта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 12.05.2017 г. в 07.07 ч. вечерта и е седмото мое стихотворение, което публикувам в сайта otkrovenia.com С пожелания за светли летни дни и много приятели!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...