...когато в седем вечерта,
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече
отсреща, своето „Наздраве”,
и мисълта ти, все тече –
Река, понесла китка здравец!
Цветята мислят си за мен,
глави навели с празни чаши,
когато в седем, угасен,
дисплеят почне да ме плаши...
Защо, и чудиш се, къде е,
и търсиш го това Светличе?
Водата ще го доведе,
понесла твоето Беатриче!
12.05.2017, 07.07 ч. вечерта
© Таня Чардакова Всички права запазени