25 янв. 2015 г., 13:24

Когато времето покаже...

760 0 0

 

Не мога да забравя,

Не мога да простя,

Не мога да угасна

като на кандилото свеща.

 

Не мога да замирам,

Като тлея бавно настрана,

Не съм вода – но ще потека,

Не съм река, но да се влея във морето мога.

 

Огън не съм – но бясно горя,

Въздух не съм, но се нося над земята

От кал ли съм: не знам,

Но в калта ще влезна цял,

Щом трябва, на часа...

 

Щом Онзи горе каже

И времето покаже

Ще стана цял на пепел във полята

И прах при прахта;

На дим над реката,

И река изпарена над земята...

 

24. 04.2012

Гр. Нови Искър

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тоцев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....