Когато времевата ми спирала...
Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят,
нали ме гледат цял живот от там,
по дяволите ще им пратя раят,
а Азазел ще се разкае сам.
Аз нищо земно няма да си взема,
душата само – стига им и тя,
религията – задушлива тема,
аз – рошав трън сред райските цветя.
А в ада скуката ако ме хване
ще ги побъркам с блус, фокстрот и рок,
тогава дръж се, мой Левиатане
и беж на консултация при Бог.
И ще ме пуснат... Не – ще ме натирят,
и ще се върна, ще е летен ден,
и ще си спретнем пикник с много бира,
и няма отърваване от мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
