Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят,
нали ме гледат цял живот от там,
по дяволите ще им пратя раят,
а Азазел ще се разкае сам.
Аз нищо земно няма да си взема,
душата само – стига им и тя,
религията – задушлива тема,
аз – рошав трън сред райските цветя. ...