10 мар. 2010 г., 14:01

Когато вселените се раширяват

575 0 6

Когато вселените се разширяват

И в пъстрите ми дни

Се вмъкват тихи нощи

Завивам се до теб във одеялото

Целувам те и обещавам

Че няма да те удрям повече

 

А ти трепериш

Защото зимата те е направила ранима

И горчиви глътки се изнизват от бутилката

За да те целунат

И да те разплачат

И да те направят истинска

 

Трепериш

И вълни надигат се в очите ти

 

Вселените се пръскат

Всяка тръгнала по пътя си

И ние сме завити сгушени във тъмното

И казваме че се обичаме

 

Приятни сънища

Докосвам те

Усмихваш се

Приятни сънища

 

До следващото сбиване

 

8 март 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...