10 мар. 2010 г., 14:01

Когато вселените се раширяват

577 0 6

Когато вселените се разширяват

И в пъстрите ми дни

Се вмъкват тихи нощи

Завивам се до теб във одеялото

Целувам те и обещавам

Че няма да те удрям повече

 

А ти трепериш

Защото зимата те е направила ранима

И горчиви глътки се изнизват от бутилката

За да те целунат

И да те разплачат

И да те направят истинска

 

Трепериш

И вълни надигат се в очите ти

 

Вселените се пръскат

Всяка тръгнала по пътя си

И ние сме завити сгушени във тъмното

И казваме че се обичаме

 

Приятни сънища

Докосвам те

Усмихваш се

Приятни сънища

 

До следващото сбиване

 

8 март 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...