10 mar 2010, 14:01

Когато вселените се раширяват

  Poesía
576 0 6

Когато вселените се разширяват

И в пъстрите ми дни

Се вмъкват тихи нощи

Завивам се до теб във одеялото

Целувам те и обещавам

Че няма да те удрям повече

 

А ти трепериш

Защото зимата те е направила ранима

И горчиви глътки се изнизват от бутилката

За да те целунат

И да те разплачат

И да те направят истинска

 

Трепериш

И вълни надигат се в очите ти

 

Вселените се пръскат

Всяка тръгнала по пътя си

И ние сме завити сгушени във тъмното

И казваме че се обичаме

 

Приятни сънища

Докосвам те

Усмихваш се

Приятни сънища

 

До следващото сбиване

 

8 март 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...