10 mar 2010, 14:01

Когато вселените се раширяват

  Poesía
572 0 6

Когато вселените се разширяват

И в пъстрите ми дни

Се вмъкват тихи нощи

Завивам се до теб във одеялото

Целувам те и обещавам

Че няма да те удрям повече

 

А ти трепериш

Защото зимата те е направила ранима

И горчиви глътки се изнизват от бутилката

За да те целунат

И да те разплачат

И да те направят истинска

 

Трепериш

И вълни надигат се в очите ти

 

Вселените се пръскат

Всяка тръгнала по пътя си

И ние сме завити сгушени във тъмното

И казваме че се обичаме

 

Приятни сънища

Докосвам те

Усмихваш се

Приятни сънища

 

До следващото сбиване

 

8 март 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....