10 mar 2010, 14:01

Когато вселените се раширяват

  Poesía
571 0 6

Когато вселените се разширяват

И в пъстрите ми дни

Се вмъкват тихи нощи

Завивам се до теб във одеялото

Целувам те и обещавам

Че няма да те удрям повече

 

А ти трепериш

Защото зимата те е направила ранима

И горчиви глътки се изнизват от бутилката

За да те целунат

И да те разплачат

И да те направят истинска

 

Трепериш

И вълни надигат се в очите ти

 

Вселените се пръскат

Всяка тръгнала по пътя си

И ние сме завити сгушени във тъмното

И казваме че се обичаме

 

Приятни сънища

Докосвам те

Усмихваш се

Приятни сънища

 

До следващото сбиване

 

8 март 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...