Когато вселените се раширяват
Когато вселените се разширяват
И в пъстрите ми дни
Се вмъкват тихи нощи
Завивам се до теб във одеялото
Целувам те и обещавам
Че няма да те удрям повече
А ти трепериш
Защото зимата те е направила ранима
И горчиви глътки се изнизват от бутилката
За да те целунат
И да те разплачат
И да те направят истинска
Трепериш
И вълни надигат се в очите ти
Вселените се пръскат
Всяка тръгнала по пътя си
И ние сме завити сгушени във тъмното
И казваме че се обичаме
Приятни сънища
Докосвам те
Усмихваш се
Приятни сънища
До следващото сбиване
8 март 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
