24 дек. 2007 г., 18:42

когато всичко е в края

1.2K 0 1
Знаеш колко съм за тебе,
знаеш, че ще те боли
н не можеш ти без мене,
виждам твойте сълзи.

Пак ще бъдеш сам във тъмнината
и ще проклинаш своите мечти,
нежната целувка във гората,
ужаса, че ще боли.

Виждам пак, че се отричаш,
моето лице е твоя блян,
вечно, знам, ще ме обичаш,
но сега ще тръгнеш умълчан.

Сега си като силен камък,
говориш ми с презрение дори
и знам, че после ще си малък,
незначителен даже без мечти.

Аз съм радостта ти във живота,
аз съм твоят идеал,
не, че само ме обичаш,
ти за мен живота си би дал.

И колкото истината да отричаш,
ти от мене няма да се отървеш,
аз вечно ще те следвам,
докато ти даже не умреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дай свобода, свободните винаги се връщат, щом си е струвало!
    Весели празници!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...