24.12.2007 г., 18:42 ч.

когато всичко е в края 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
958 0 1
Знаеш колко съм за тебе,
знаеш, че ще те боли
н не можеш ти без мене,
виждам твойте сълзи.

Пак ще бъдеш сам във тъмнината
и ще проклинаш своите мечти,
нежната целувка във гората,
ужаса, че ще боли.

Виждам пак, че се отричаш,
моето лице е твоя блян,
вечно, знам, ще ме обичаш,
но сега ще тръгнеш умълчан.

Сега си като силен камък,
говориш ми с презрение дори
и знам, че после ще си малък,
незначителен даже без мечти.

Аз съм радостта ти във живота,
аз съм твоят идеал,
не, че само ме обичаш,
ти за мен живота си би дал.

И колкото истината да отричаш,
ти от мене няма да се отървеш,
аз вечно ще те следвам,
докато ти даже не умреш.

© Ралица Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дай свобода, свободните винаги се връщат, щом си е струвало!
    Весели празници!
Предложения
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...

Още произведения »