когато всичко е в края
Знаеш колко съм за тебе,
знаеш, че ще те боли
н не можеш ти без мене,
виждам твойте сълзи.
Пак ще бъдеш сам във тъмнината
и ще проклинаш своите мечти,
нежната целувка във гората,
ужаса, че ще боли.
Виждам пак, че се отричаш,
моето лице е твоя блян,
вечно, знам, ще ме обичаш,
но сега ще тръгнеш умълчан.
Сега си като силен камък,
говориш ми с презрение дори
и знам, че после ще си малък,
незначителен даже без мечти.
Аз съм радостта ти във живота,
аз съм твоят идеал,
не, че само ме обичаш,
ти за мен живота си би дал.
И колкото истината да отричаш,
ти от мене няма да се отървеш,
аз вечно ще те следвам,
докато ти даже не умреш.
знаеш, че ще те боли
н не можеш ти без мене,
виждам твойте сълзи.
Пак ще бъдеш сам във тъмнината
и ще проклинаш своите мечти,
нежната целувка във гората,
ужаса, че ще боли.
Виждам пак, че се отричаш,
моето лице е твоя блян,
вечно, знам, ще ме обичаш,
но сега ще тръгнеш умълчан.
Сега си като силен камък,
говориш ми с презрение дори
и знам, че после ще си малък,
незначителен даже без мечти.
Аз съм радостта ти във живота,
аз съм твоят идеал,
не, че само ме обичаш,
ти за мен живота си би дал.
И колкото истината да отричаш,
ти от мене няма да се отървеш,
аз вечно ще те следвам,
докато ти даже не умреш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Илиева Всички права запазени
