Знаеш колко съм за тебе,
знаеш, че ще те боли
н не можеш ти без мене,
виждам твойте сълзи.

Пак ще бъдеш сам във тъмнината
и ще проклинаш своите мечти,
нежната целувка във гората,
ужаса, че ще боли.

Виждам пак, че се отричаш,
моето лице е твоя блян,
вечно, знам, ще ме обичаш,
но сега ще тръгнеш умълчан.

Сега си като силен камък,
говориш ми с презрение дори
и знам, че после ще си малък,
незначителен даже без мечти.

Аз съм радостта ти във живота,
аз съм твоят идеал,
не, че само ме обичаш,
ти за мен живота си би дал.

И колкото истината да отричаш,
ти от мене няма да се отървеш,
аз вечно ще те следвам,
докато ти даже не умреш.