Когато всичко свърши
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи.
И нещо все към тебе ме привличаше,
май беше онзи пламък в твоите очи...
Ти стопляше ме с устни само
и с устни ме убиваше дори...
Ти беше някаква загадка странна
почти приличаше на буря в летни дни.
Почти повярвах, че съм нещо важно,
почти забравих, че фалшив си ти....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
