Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи. ...