Когато всичко свърши

9 abr 2020, 9:57

Poesía » De amor

473 0 2

Не съм живяла в никакви илюзии,

и всъщност знаех, че фалшив си ти.

Но в нежните ти редки мигове

Разбутваше защитните стени.

И някак си забравях за умората

от хилядите ти безсмислени лъжи,

и глупаво потъвах във заблудата,

че нещо все към мене те държи.

И губех се в прегръдките ти плахи

за миг забравях че от теб боли...

И пръстите ти, галещи косите ми

изтриваха поредните сълзи.

И нещо все към тебе ме привличаше,

май беше онзи пламък в твоите очи...

Ти стопляше ме с устни само

и с устни ме убиваше дори...

Ти беше някаква загадка странна

почти приличаше на буря в летни дни.

Почти повярвах, че съм нещо важно,

почти забравих, че фалшив си ти....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sandra_19_84 (Александра Георгиева)

2020-04-10T10:05:56+03:00

Рано или късно човек вижда знаците. Дори и да си затваря очите, дори и да се прави на сляп, щото не му харесват тези знаци. Като упорства, накрая получава и шамар под някаква форма.
Иринакис (Ирина Колева)

2020-04-10T08:39:36+03:00

А знаците? Които отказваме да погледнем. Винаги има знаци. Мънички едни такива, но не случайни