Когато всичко свърши
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи.
И нещо все към тебе ме привличаше,
май беше онзи пламък в твоите очи...
Ти стопляше ме с устни само
и с устни ме убиваше дори...
Ти беше някаква загадка странна
почти приличаше на буря в летни дни.
Почти повярвах, че съм нещо важно,
почти забравих, че фалшив си ти....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
