9.04.2020 г., 9:57 ч.
Когато всичко свърши
665
0
2
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи. ...
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александра Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
-
Очите ми са влажни, а съм куче. Ти мислиш: Безсловесните не плачат. Ритници и огризки щом получат, т...
-
В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
