13 мар. 2007 г., 09:55

Когато всичко започна...

785 0 4

В началото нямах
какво да кажа,
просто наблюдавах
развоя на нещата.
Търсех отговори, 
животът ми беше играта,
а аз статист в тъмнината.
Гледайки, поддържах лъжата и щом
ги съставих, наруших правилата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за откровинеито все пак. Лошо ли съм почнала да пиша или само това куца?
  • Щом самата ти питаш Стефани и на мен не ми харесва.
  • На мен не ми допадна. И финала ми прозвуча някак си скалъпен заради римата. Пиши още. И не забравяй, че в коментарите има субективност. Поздрави, Стефани.
  • На мен този ми стих ми е кажи речи любимият ми. Вие харесвате ли го?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...