23 авг. 2007 г., 22:47

Когато заспиват мечтите 

  Поэзия
881 0 7
   

Когато заспиват очите,

душите ни - скитници гладни,

поемат в светове неоткрити,

с надеждата топлина да откраднат.

 


Когато заспиват лъчите

на последната, стихнала обич,

с пожълтели листа се покриват

следите от някога буйния огън.

 


Когато заспиват сълзите

на неизживяното, чакано щастие,

в мрачни пещери, мразовити,

бродят сърцата ни безучастно.

 


Когато заспиват мечтите,

увиснали каменно, в празното нищо,

 помръкнали, гаснат звездите,

 изгубени нишки от нашата същност.

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Хубаво е, когато можем да открием своите чувства и мисли в думите, изречени от друг. Самотата и тъгата са наши неотлъчни спътници през целия ни живот. Когато ни прегръщат силно, разбираме истинската си същност. Но когато загубим мечтите си, губим напълно себе си и ставаме "листа, носени от вятъра".
  • Много ме развълнува!!!Истинско и до болка вярно!!!
    Поздрав!!!
  • Хареса ми Юли!!!
  • Благодаря ви, момичета, за топлите отзиви!!! И дано, никога не изгубите мечтите си!..
  • Удоволствие за мен беше да прочета тази красота. С обич.
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Ти се появи!
    Добре дошъл отново, Юли!
    Стиха ти е прекрасен!
    Не ни напускай отново!
    Поздрави и прохладна нощ!
Предложения
: ??:??