Когато заспиват мечтите
Когато заспиват очите,
душите ни - скитници гладни,
поемат в светове неоткрити,
с надеждата топлина да откраднат.
Когато заспиват лъчите
на последната, стихнала обич,
с пожълтели листа се покриват
следите от някога буйния огън.
Когато заспиват сълзите
на неизживяното, чакано щастие,
в мрачни пещери, мразовити,
бродят сърцата ни безучастно.
Когато заспиват мечтите,
увиснали каменно, в празното нищо,
помръкнали, гаснат звездите,
изгубени нишки от нашата същност.
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
