viliqna21 (Вилияна Джамбазова) viliqna21 (Вилияна Джамбазова)
3 10
8 янв. 2016 г., 07:47

Кой?

1K 0 3

Как допуснах да объркам така подредения си живот?

Какво в мен умря, че потърсих нежност в другиму...

Боли .. Боли все едно съм малко момиченце

изгубено в тъмна и страшна гора...

С единия деля дом и обич, с другия страст и желание..

Как един от двамата да избера, как да спася душата си...

Усещам, че ми се изплъзват и двете..

Губя контрол над себе си... Викам им за помощ...

Прося нежност и любов...

Пазя обърканата си душа с две ръце...

Как себе си да разбера и да предпазя всеки....??

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Джамбазова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0