Кой повика тишината?

В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти.

Сродена с пролетния вятър -
далеч сред звънки небеса,
въздигната от чудодейно ято -
бушува пулса в моята душа.

А тази вечер до полуда блудна
въздига силна страст у мен,
протягам длан за да прегърна
живота свой и изворния ден.

Изгасва под неона дързостта ми,
а тишината сее мисли и слова,
възпяват оди дъхави балкани
за истини обгърнати в мъгла.

Лъчиста