Кой повика тишината?
538
0
0
Кой повика тишината?
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти.
Сродена с пролетния вятър -
далеч сред звънки небеса,
въздигната от чудодейно ято -
бушува пулса в моята душа.
А тази вечер до полуда блудна
въздига силна страст у мен,
протягам длан за да прегърна
живота свой и изворния ден.
Изгасва под неона дързостта ми,
а тишината сее мисли и слова,
възпяват оди дъхави балкани
за истини обгърнати в мъгла.
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
