25 февр. 2009 г., 21:55

Кой си ти? 

  Поэзия
571 0 3
Знаеш ли, гледам те,
а лицето ти сякаш
в счупено огледало
на парченца е.
Не знам в кое парче
е този, който
моето сърце превзе.


Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
И кой е истинският?
Взирам се, все по-дълбоко
и по-дълбоко, но ме е страх!

Кой ли ще открия?
И дали да търся... въобще?

Кой си ти?
И кой е истинският?
Кой е този,
който ме докосва нежно?
Ти ли си?
Кой е този,
който ме целува страстнно?
Ти ли си?
Кой е този,
който моето сърце превзе?

Гледам в тях...
Гледам в теб...
И питам се?
Сърцето ти от камък ли е ?
Нима не можеш да обичаш?

Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
Друг ли си?
Истински ли си?
Не си ли този,
в който аз се влюбих?


Посветено на един... Приятел

© Стела Раденкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав и прегръдка за прекрасният стих!!!
  • "Те истинските думи са като кървави капки на нашто сърце,
    и когато ги срещнем не можем да не ги разпознаем . "
    Славеят и розата

  • Казват, че разбито, огледалото носи нещастие, но аз вярвам, че само разбивайки огледалата, които ни заобикалят, можем да намерим истинското аз.

    Pozdиави за чудесния стих!
Предложения
: ??:??