Кой си ти?
Знаеш ли, гледам те,
а лицето ти сякаш
в счупено огледало
на парченца е.
Не знам в кое парче
е този, който
моето сърце превзе.
Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
И кой е истинският?
Взирам се, все по-дълбоко
и по-дълбоко, но ме е страх!
Кой ли ще открия?
И дали да търся... въобще?
Кой си ти?
И кой е истинският?
Кой е този,
който ме докосва нежно?
Ти ли си?
Кой е този,
който ме целува страстнно?
Ти ли си?
Кой е този,
който моето сърце превзе?
Гледам в тях...
Гледам в теб...
И питам се?
Сърцето ти от камък ли е ?
Нима не можеш да обичаш?
Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
Друг ли си?
Истински ли си?
Не си ли този,
в който аз се влюбих?
Посветено на един... Приятел
а лицето ти сякаш
в счупено огледало
на парченца е.
Не знам в кое парче
е този, който
моето сърце превзе.
Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
И кой е истинският?
Взирам се, все по-дълбоко
и по-дълбоко, но ме е страх!
Кой ли ще открия?
И дали да търся... въобще?
Кой си ти?
И кой е истинският?
Кой е този,
който ме докосва нежно?
Ти ли си?
Кой е този,
който ме целува страстнно?
Ти ли си?
Кой е този,
който моето сърце превзе?
Гледам в тях...
Гледам в теб...
И питам се?
Сърцето ти от камък ли е ?
Нима не можеш да обичаш?
Гледам в тях...
Гледам в теб...
Кой си ти?
Друг ли си?
Истински ли си?
Не си ли този,
в който аз се влюбих?
Посветено на един... Приятел
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Раденкова Всички права запазени
