15 дек. 2007 г., 23:16

Коледа

1K 0 1
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на душата тъжна.
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса.
Там, точно там се раждат и добрините. Защото без да е дошъл денят,
никой не поглежда в радостта, а свойта орисия хули, без да спира
ни за мига да се огледа колко радости има навред по света...
И когато дойде магическият ден, всеки отваря мъничкото си прозорче, за да види неговото сърце препускащи радостни души, на коледа светът забравя самотата и влюбено поглежда с вярващ поглед към Чудесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...