Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на душата тъжна.
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса.
Там, точно там се раждат и добрините. Защото без да е дошъл денят,
никой не поглежда в радостта, а свойта орисия хули, без да спира
ни за мига да се огледа колко радости има навред по света...
И когато дойде магическият ден, всеки отваря мъничкото си прозорче, за да види неговото сърце препускащи радостни души, на коледа светът забравя самотата и влюбено поглежда с вярващ поглед към Чудесата.