Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна,
секунди да броя до чудесата.
Оплаква ни очите със неволята,
опадаха ѝ раничко листата.
Едва крепи последни най-червените,
стартирала обратното броене,
и вехнем, недочакали промените,
подмамили те в смутно суетене.