Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна,
секунди да броя до чудесата.
Оплаква ни очите със неволята,
опадаха ѝ раничко листата.
Едва крепи последни най-червените,
стартирала обратното броене,
и вехнем, недочакали промените,
подмамили те в смутно суетене.
© Светличка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
