23 дек. 2008 г., 16:15

Коледна песен

694 0 5

           Коледна песен

 

Вчера дядо Тошо взе сатъра.

Ех, че рипна Гошето из двора -

самолет ли реактивен запатърка!? -

екна цяло село из простора.

Литнаха в небето всички врани

и свирепо се разлая Шаро,

Пена занаднича зад оградата,

разрева се внучето на Мара.

А пък дядо Тошо се препъна,

залетял из двора след прасето,

но отхвръкна от ръката му сатъра

и изперка Гошо у тумбето.

Цвикна Гошко - чу го махалата

и се спуснаха съседите с ножове,

минаха на юруш през вратата

и горкото Гошенце строполиха.

Ритна дваж и триж, па позаглъхна...

И тогава Митето кат`  ревна -

бабиният Марин внук се пъхнал -

леле, та го чуха чак у Тревна.

Ангелина - булка най-чевръста -

Гошето със Мичето оправят.

Отлетяха мръвка подир мръвка,

пиенето... - да се не задавят.

Още село надойде на помощ -

лееха се вино и пържоли;

умно се надигна кмета Кольо,

че им дръпна цяла реч за Коледа.

И хора, и песни се завихриха -

е, не чувате ли - още са нестихнали...

                                            23.12.2008 г. - 08.34 ч.

                                            гр. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...