Dec 23, 2008, 4:15 PM

Коледна песен

  Poetry
691 0 5

           Коледна песен

 

Вчера дядо Тошо взе сатъра.

Ех, че рипна Гошето из двора -

самолет ли реактивен запатърка!? -

екна цяло село из простора.

Литнаха в небето всички врани

и свирепо се разлая Шаро,

Пена занаднича зад оградата,

разрева се внучето на Мара.

А пък дядо Тошо се препъна,

залетял из двора след прасето,

но отхвръкна от ръката му сатъра

и изперка Гошо у тумбето.

Цвикна Гошко - чу го махалата

и се спуснаха съседите с ножове,

минаха на юруш през вратата

и горкото Гошенце строполиха.

Ритна дваж и триж, па позаглъхна...

И тогава Митето кат`  ревна -

бабиният Марин внук се пъхнал -

леле, та го чуха чак у Тревна.

Ангелина - булка най-чевръста -

Гошето със Мичето оправят.

Отлетяха мръвка подир мръвка,

пиенето... - да се не задавят.

Още село надойде на помощ -

лееха се вино и пържоли;

умно се надигна кмета Кольо,

че им дръпна цяла реч за Коледа.

И хора, и песни се завихриха -

е, не чувате ли - още са нестихнали...

                                            23.12.2008 г. - 08.34 ч.

                                            гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...