valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
13 дек. 2009 г., 23:09

Коледна случка - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал 

  Поэзия » Другая
692 0 11

 Коледна случка

Ето, че се случи нещо
в самия център на града,
една елха с вълшебни свещи
изгря пред старата липа.
Загледаха се мълчаливи.
Това бе липовият дом.
Гостенката, тъй красива,
бе седнала дори във трон.
Децата, сякаш полудели,
крещяха радостно вестта.
От блясъка с очи поели,
раздаваха си радостта.
Липата гола, некрасива,
тъмнееше без аромат.
С кое днес гостенката скрива
желания ù, летен цвят?
В центъра ни - две дървета
се давят в мисли, търсят чест...
Едното е желано лете,
а другото е радост днес...
Между им младост се разлива.
Обгръща ги като река.
Ненужност гърбовете скриват,
лицата гледат в същността.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ненужност гърбовете скриват,
    лицата гледат в същността.


    това ми хареса


    в този дългият коментар ревнооооост ли усещам

    хахахахах

    споко като порастнеш ще пишеш като него или поне толкова ще ти се радват
    ааа, не
    това си го казвам аз
    ти си вече порастнал ... физически
  • Хареса ми, Вал!
  • Участвах с този стих в конкурса за да може да има повече произведения между които да се избира.... Знаех, че стиха ми не е достоен за номинация. Тук не изграждането , а смисъла е важен, но това не е за оправдание. Номинираните стихове са достойни. Радвам се, че тук, след публикацията има хора които този стих ги е докоснал. Благодаря ви! За мен този стих е строго ограничен. В него е пресъздаден един действителен образ - в моя роден град. Срещу липата - символ на града, е сцената на която построиха коледната елха... Естествено е, че това не може да бъде усетено от хора които са далеч от визията на Силистра, но какво да се прави - град наречен от Поптонев : "Най-северният север", не е задължително да е познаван от всички... На тия до които съм достигнал с думите си благодаря, на останалите просто им пожелавам една , дори и лична екскурзия до тоя забравен и от боговете град...

    Другото което, не очаквайте от мен поименно да благодаря на тия които са коментирали. Моят стил е такъв. Не съм благородник.
  • Много харесах, Вальо!
  • Много оригинално! И много поучително. И ние приличаме често на двете дървета - в едни моменти сме отрупани с внимание, а в други гледаме отстрани чуждото щастие! Но нека помним, че където и да сме, каквото и да ни су случва, ние сме деца на Бог и той ни обича!
    Желая ти чудни празници!
  • Хубав стих, Вал!
  • Много е хубаво...като Коледа е!
    Привет!
  • Проникновено, докосва - като подправка за проблемите ни...
    Поздравления, Вальо!
  • Дълбока жизнена философия е скрита тук, Вальо!
  • "Ненужност гърбовете скриват,
    лицата гледат в същността."

    Точно!
  • Поздрав и от мен за стиха,Вальо!
Предложения
: ??:??