13 дек. 2009 г., 23:09

Коледна случка - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

810 0 11

 Коледна случка

Ето, че се случи нещо
в самия център на града,
една елха с вълшебни свещи
изгря пред старата липа.
Загледаха се мълчаливи.
Това бе липовият дом.
Гостенката, тъй красива,
бе седнала дори във трон.
Децата, сякаш полудели,
крещяха радостно вестта.
От блясъка с очи поели,
раздаваха си радостта.
Липата гола, некрасива,
тъмнееше без аромат.
С кое днес гостенката скрива
желания ù, летен цвят?
В центъра ни - две дървета
се давят в мисли, търсят чест...
Едното е желано лете,
а другото е радост днес...
Между им младост се разлива.
Обгръща ги като река.
Ненужност гърбовете скриват,
лицата гледат в същността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ненужност гърбовете скриват,
    лицата гледат в същността.


    това ми хареса


    в този дългият коментар ревнооооост ли усещам

    хахахахах

    споко като порастнеш ще пишеш като него или поне толкова ще ти се радват
    ааа, не
    това си го казвам аз
    ти си вече порастнал ... физически
  • Хареса ми, Вал!
  • Участвах с този стих в конкурса за да може да има повече произведения между които да се избира.... Знаех, че стиха ми не е достоен за номинация. Тук не изграждането , а смисъла е важен, но това не е за оправдание. Номинираните стихове са достойни. Радвам се, че тук, след публикацията има хора които този стих ги е докоснал. Благодаря ви! За мен този стих е строго ограничен. В него е пресъздаден един действителен образ - в моя роден град. Срещу липата - символ на града, е сцената на която построиха коледната елха... Естествено е, че това не може да бъде усетено от хора които са далеч от визията на Силистра, но какво да се прави - град наречен от Поптонев : "Най-северният север", не е задължително да е познаван от всички... На тия до които съм достигнал с думите си благодаря, на останалите просто им пожелавам една , дори и лична екскурзия до тоя забравен и от боговете град...

    Другото което, не очаквайте от мен поименно да благодаря на тия които са коментирали. Моят стил е такъв. Не съм благородник.
  • Много харесах, Вальо!
  • Много оригинално! И много поучително. И ние приличаме често на двете дървета - в едни моменти сме отрупани с внимание, а в други гледаме отстрани чуждото щастие! Но нека помним, че където и да сме, каквото и да ни су случва, ние сме деца на Бог и той ни обича!
    Желая ти чудни празници!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...