Коледна случка
Ето, че се случи нещо
в самия център на града,
една елха с вълшебни свещи
изгря пред старата липа.
Загледаха се мълчаливи.
Това бе липовият дом.
Гостенката, тъй красива,
бе седнала дори във трон.
Децата, сякаш полудели,
крещяха радостно вестта.
От блясъка с очи поели,
раздаваха си радостта.
Липата гола, некрасива,
тъмнееше без аромат.
С кое днес гостенката скрива
желания ù, летен цвят?
В центъра ни - две дървета
се давят в мисли, търсят чест...
Едното е желано лете,
а другото е радост днес...
Между им младост се разлива.
Обгръща ги като река.
Ненужност гърбовете скриват,
лицата гледат в същността.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
лицата гледат в същността.
това ми хареса
в този дългият коментар ревнооооост ли усещам
хахахахах
споко като порастнеш ще пишеш като него или поне толкова ще ти се радват
ааа, не
това си го казвам аз
ти си вече порастнал ... физически