13 dic 2009, 23:09

Коледна случка - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
809 0 11

 Коледна случка

Ето, че се случи нещо
в самия център на града,
една елха с вълшебни свещи
изгря пред старата липа.
Загледаха се мълчаливи.
Това бе липовият дом.
Гостенката, тъй красива,
бе седнала дори във трон.
Децата, сякаш полудели,
крещяха радостно вестта.
От блясъка с очи поели,
раздаваха си радостта.
Липата гола, некрасива,
тъмнееше без аромат.
С кое днес гостенката скрива
желания ù, летен цвят?
В центъра ни - две дървета
се давят в мисли, търсят чест...
Едното е желано лете,
а другото е радост днес...
Между им младост се разлива.
Обгръща ги като река.
Ненужност гърбовете скриват,
лицата гледат в същността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ненужност гърбовете скриват,
    лицата гледат в същността.


    това ми хареса


    в този дългият коментар ревнооооост ли усещам

    хахахахах

    споко като порастнеш ще пишеш като него или поне толкова ще ти се радват
    ааа, не
    това си го казвам аз
    ти си вече порастнал ... физически
  • Хареса ми, Вал!
  • Участвах с този стих в конкурса за да може да има повече произведения между които да се избира.... Знаех, че стиха ми не е достоен за номинация. Тук не изграждането , а смисъла е важен, но това не е за оправдание. Номинираните стихове са достойни. Радвам се, че тук, след публикацията има хора които този стих ги е докоснал. Благодаря ви! За мен този стих е строго ограничен. В него е пресъздаден един действителен образ - в моя роден град. Срещу липата - символ на града, е сцената на която построиха коледната елха... Естествено е, че това не може да бъде усетено от хора които са далеч от визията на Силистра, но какво да се прави - град наречен от Поптонев : "Най-северният север", не е задължително да е познаван от всички... На тия до които съм достигнал с думите си благодаря, на останалите просто им пожелавам една , дори и лична екскурзия до тоя забравен и от боговете град...

    Другото което, не очаквайте от мен поименно да благодаря на тия които са коментирали. Моят стил е такъв. Не съм благородник.
  • Много харесах, Вальо!
  • Много оригинално! И много поучително. И ние приличаме често на двете дървета - в едни моменти сме отрупани с внимание, а в други гледаме отстрани чуждото щастие! Но нека помним, че където и да сме, каквото и да ни су случва, ние сме деца на Бог и той ни обича!
    Желая ти чудни празници!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...