На Дядо Коледа, съвсем като децата,
реших писмо с мечти да му изпратя
и доста време преди тази дата –
по фейса – лесно пуснах си молбата!
Поисках първо здраве. То на всички
е потребно вече, а нека след това
софрата да е пълна, както аз обичам –
със много нещицá, но всичко "по-така"!...
Да имам изненада, вълнуваща сърцето,
само нещо истинско, не искам виртуално...
И толкова това го исках, за което
очаквах да ме разбере – буквално...
За Бъдни вечер готвим всичко постно,
за Коледа – тоз празник безподобен...
реших да спретна нещо – супер вкусно –
та напазарих една торба огромна...
На връщане вратата ми стори изненада!!
Как ли ключа не въртях, но хич не става!
Мушках, плаках, обещах дори награда,
мъжки плюнах и от яд! Извикахме ключара...
И той ме прати в магазина за бравá...
А ме яд ядеше и отвътре и изцяло –
И не, че манджите не сготвих – за това! –
Изпуснах Дядо Коледа, то е за жалост!
и накрая лева сто платих на халост!!
Но, стана чудо! Той бе тук! Нали заключено –
раздал подаръците и при мен не спрял...
И сякаш за утеха – така бил той обучен,
със потърпевшите кафе да пие, обещал....
Наистина добър е – желанието ми този Дядо
сбъдна. Но нали аз исках нещо "по-така"!..
Не стига заплануваните манджи, че не ядох,
а дядо пък не чаках – хич! Във него разпознах
един съсед, облечен и гримиран за това!!...
02.01.2018
© Ирина Филипова Все права защищены