Коледни неволи
Коледни неволи
На Дядо Коледа, съвсем като децата,
реших писмо с мечти да му изпратя
и доста време преди тази дата –
по фейса – лесно пуснах си молбата!
Поисках първо здраве. То на всички
е потребно вече, а нека след това
софрата да е пълна, както аз обичам –
със много нещицá, но всичко "по-така"!...
Да имам изненада, вълнуваща сърцето,
само нещо истинско, не искам виртуално...
И толкова това го исках, за което
очаквах да ме разбере – буквално...
За Бъдни вечер готвим всичко постно,
за Коледа – тоз празник безподобен...
реших да спретна нещо – супер вкусно –
та напазарих една торба огромна...
На връщане вратата ми стори изненада!!
Как ли ключа не въртях, но хич не става!
Мушках, плаках, обещах дори награда,
мъжки плюнах и от яд! Извикахме ключара...
И той ме прати в магазина за бравá...
А ме яд ядеше и отвътре и изцяло –
И не, че манджите не сготвих – за това! –
Изпуснах Дядо Коледа, то е за жалост!
и накрая лева сто платих на халост!!
Но, стана чудо! Той бе тук! Нали заключено –
раздал подаръците и при мен не спрял...
И сякаш за утеха – така бил той обучен,
със потърпевшите кафе да пие, обещал....
Наистина добър е – желанието ми този Дядо
сбъдна. Но нали аз исках нещо "по-така"!..
Не стига заплануваните манджи, че не ядох,
а дядо пък не чаках – хич! Във него разпознах
един съсед, облечен и гримиран за това!!...
02.01.2018
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Изтрепахте ми рибите" , Краси и Марги!...Като видях заглавието, дори не познах, че е мой тоя стих,...Изчетох го, припомних си "нещастното" събитие, посмях се заедно с коментарите и ви благодаря, че го "изровихте"!! Това ми даде "кураж" и пускам ново тая сутрин! Е, не още за Коледа, а малко ретроспомени....
-
Отново го чета и се забавлявам. Какво по-така от дядо, бе Иржи?! Макар и гримиран! Нали пихте кафе, а? Да не си си изкарала на него за бравата и манджите? О, Иржи! Ти наистина пръскаш настроение! Благодаря!
-
Иржи, пожелавам тази Коледа да ти е по-спорна и ако намине Дядо Коледа да ни разкажеш
-
Поздрави,Иржи!
-
-
Това е целта,Гавраиле,наред с любовните въздишки,страховитите ни преживявания с Мета на Ренета,или сериозните дебати по разни въпроси,една порцийка забавление е като лютата чушка/някой би казал десерт,но аз не/-създава апетит за всяко ядене....А именниците вече съм ги започнала- по списък!Да не пропусна някой,че знаеш ли една година и такъв гаф направих-от хилядите Иван-овци,които поздравих,пропуснах .....любимия ми внук!И това ако не е преживяване!!-бях "осъдена"до другата година от фамилията....
-
Иржи,уж коледни неволи а пък човек като ги чете му става някак леко и приятно защото в тях си вложила желанието си да ни развеселиш.За което приеми и моите поздравления.Що Именници напред сигурно ще има още много неща да ти се случат.
-
Така ме разсмя,Силве,повече от моята трагикомедия!Представих си те!И при нас се налагаше жените да изпълняват тая роля,но ...все нещо ни издаваше,но беше весело...Моите теми са дребулийки и се радвам ако ви разнообразя малко...
-
Една година намерих костюм на дядо Коледа и го връчих на мъжа ми, да влиза в роля пред детето. През това време една приятелка имаше магазин за булчински рокли и една рокля стар модел се чудела какво да я прави и се сетила, че й бях споменавала че ми трябва подобна, да се маскирам на Снежанка. Имахме гости, изненади, всичко мина добре.
Миналата година обаче, мъжа ми напълня и като облече панталона, му застана като клин. Горното пък изобщо не успя да го сложи. Та се наложи пред детето аз да се правя на добрият старец и да си призная, повече ми хареса от Снежанка. Малкият ме позна, но много важно.
Весело ти е било и на теб, защото от всеки негатив вадиш позитив и умееш да се радваш на живота. Благодаря за настроението и че ме върна назад
. Прекрасен ден, Иринка! -
Радвам се,Веси,на всички ви,дано ви тръгне все на весело тая година, както казваш!Моите порциики смях са дребни,а вие ще си ги направите ...."по-така"!!
-
Добре че е твоят Дядо, Иржи, че да ни започне годината подобаващо - със смях и усмивки! За много години!
-
Благодаря,Хари,моите теми са все дребнички,но се радвам ако ви усмихват...Лати,благодаря ти,взех да се усещам,че това "по-така" взе да ми става и на мен интересно и....чул те Господ!
-
"По така!" може да ти се случи по-нататък...
Усмихна ме, Иржи!
Нека Бог да ти даде много здраве и пълно щастие! Амин! -
Поздравление,Ирина!Вплела си в сюжета патила,мъдрости и съвети!ЧНГ!
-
Благодаря на всички,които посетиха моята страница Марги,Руми,Люси,Рени,Меги,Ели,Младен,Нина,Влади,Пепи,и взеха отношение по трагико-комичното ми преживяване...Поне аз си извадих поука-човек да не си точи зъбите за нищо "по-така"....И въпреки,че не то не се случи, аз успях да прекарам "съвсем по-така"...
-
Но пък, ще я помниш тази Коледа! Така че, се е получило своеобразно "по-така"... В крайна сметка –всичко е добре, когато свършва добре! Пращам ти усмивки и нека имаш повече забавни и хубави запомнящи се моменти през настоящата 2018-а година, Иржи!
-
Много ми хареса! Усмихна ме! Поздравления и честита нова година!
-
Ха...много закачливо и веселяшко!
-
Добре, че дядо Коледа не е бил със зелени чорапи, Иржи. Че тогава наистина можеше да стане "по така". Все така да ни развеселяваш чак до другия дядо Коледа и да си назначиш щатен ключар щото...
-
Отново ме усмихна, Иржи! Весели празници!
-
За много години, Иржи!
Все така – с весел поглед към радости и неволи!
Благодаря за оптимизма и усмивките!
Весели празници! -
Весело ми стана, Иржи!
какви са тези патила
дет по Коледа ги преживя,
да не би нарочно - криво ключ да превъртя,
че в Новата да ни разсмееш с нещо "по-така"?!
Поздрав, мила Иржи! -
😁😁браво, развесели ме
-
Привет, Иржи! Не изневеряваш на своя хумористичен стил! Въпреки неволите с които си се сблъскала, отваряш вратичка за някоя и друга усмивка, която стопля! Ти си първата, която чета тази година и ми е едно хубаво... Благодаря ти! Жива, здрава и много вдъхновена бъди!
-
О, Иржи! Как да не те е яд! Да изпуснеш момента с дядото! А той, дали не е мислел да ти даде подарък с кафето... Преди време мъжът ми се обличаше така и ходехме по съседите, до като ги съберем на едно място. Първият път имаше ситуация. Звъним, викаме... Полунощ е... Чуваме мъжът да казва:
-Розо, виж кой звъни!
-Ти що не идеш? -Отговаря тя.
-Върви, върви! Ти си по-открая!
Уплашил се и праща нея!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
