Коледни оси
Защо и днес сме толкова зли,
като оси?
Един друг се жилим безпаметни,
за да боли.
Къде чезнат уважение, търпение,
мечти
в излиняли житейски крамоли?
Тук долу е ада, горе е рая -
вярно ли е, все още не зная.
И в заревото на моя заник,
когато не чувствам в душата си
празник,
крепи ме надежда - отида ли
в онзи свят нов
да не срещам овехтяла или
несподелена любов!
Бленувам за топли души
и кръстосани ръце на
приятели,
за неприкривани лъчисти
очи
срещу обич, безвъзмездно
отдадена!
Долу или Горе оживяват ни
душите неизплакани ...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
