Коледни оси
Защо и днес сме толкова зли,
като оси?
Един друг се жилим безпаметни,
за да боли.
Къде чезнат уважение, търпение,
мечти
в излиняли житейски крамоли?
Тук долу е ада, горе е рая -
вярно ли е, все още не зная.
И в заревото на моя заник,
когато не чувствам в душата си
празник,
крепи ме надежда - отида ли
в онзи свят нов
да не срещам овехтяла или
несподелена любов!
Бленувам за топли души
и кръстосани ръце на
приятели,
за неприкривани лъчисти
очи
срещу обич, безвъзмездно
отдадена!
Долу или Горе оживяват ни
душите неизплакани ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
