Коледно чувство
Затрупа зимата ми
всички безпосочни кръстопътища пред мен.
Под снежния воал
така е тихо вече, бяло, чисто, свято.
Отново имам път единствен
с любовта на свидните ми озарен
и знам, че ще се раждам
в още мигове щастливи и богати.
При изгревите ясни
пак ще пея песните на чучулигите
и ще разпуквам слънцето сънливо
в лъчи лазурно-алени.
Със залеза ще шепна
лястовичи полет, дъждове отминали
и в пясъка самотни мидени черупки
с вятъра ще галим.
В душата ми отново
ще се разлистват пролети зеленооки.
И дълго няма да заспивам
в нежността на белолунни нощи.
А вечер сред звездите
в небосвода необятен, в най-дълбокото
искрици закачливо ще ми смигат -
мечтите мои рошави...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
