Ена
495 результатов
***
Празно е в къщата,
но по-празно е
в моята душа.
  199 
Луна в полунощ.
На старата ябълка
сянка на котка.
  256 
Надежда дошла е в живота нелесен.
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...
  743 
Отново небето е снежно и бяло,
и преспите се прегръщат с млади ели.
Земята, стаена под нежни кристали,
предизгревно свети в диамантни дъги.
Отново надежда сред мрака проблясва. ...
  437 
Нещата се повтарят
и век след век препускат.
Във времето ни спряло
не виждаме поуки.
От Егото велико ...
  464 
Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...
  1166  19 
Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...
  1063  24 
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...
  673 
Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...
  823  13 
Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
  960  16 
Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
  2125  10  18 
На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
  2442  45 
Обичам те, мое искрящо вълшебство!
Жадувам белоснежните ти воали!
Душата ми ляга в преспите девствени
и пие дъгата на твойте кристали.
Обичам те, моя сияйна беззвучност! ...
  1625  24 
Посветено
Красива мълния премина
през звездната ми тишина.
Изписа с огън твойто име
и с твоя образ в мен изгря. ...
  843  12  12 
Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...
  637 
https://otkrovenia.com/bg/stihove/11711
"Че мъртви днес са моите родители
и брат не ще да имам вече никога.."
"Антигона", Софокъл
Какво да кажа днес... Че ме боли? ...
  1637  13 
  667 
Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...
  976 
Закапаха последните лъчи,
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...
  1492  12 
и тази нощ сънувах
орловите гнезда
реката как бълбука
пътеките в нощта
горите пак сънувах ...
  860  18 
На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...
  719 
***
Пролетна дъга
Вятърът я открадна
от очите ми.
  851 
***
пролетна вечер
не спират дъждовете
останах без бряг
  916 
И днес се сбъдвам в утринно очакване
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи, ...
  938  11 
едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...
  650 
Пустинята празнуваше в доволство.
Тя нямаше представа какво прави.
Бе цялата величие и гордост.
Наистина ли пролетта забрави?
  607 
Кихавицата спря внезапно.
Погледна тъжно тишината.
Хълцукна. Бе неадекватна.
Дали ще се освести някак?
  534 
Скуката се смееше в захлас.
Всички мислеха, че тя е луда.
Няма как да знаят, че у нас
малко прекалихме със "Мавруд"-а.
  545 
Страховете ми отново нощем идват
и се втурват към съня ми неспокоен.
Заблудени ли са или са наивни?
Та нали тъгите ми ще ги прогонят!
  629 
Въздишката потъна в океана.
Събуди мидите и ги разплака.
Смути се, нежно сълзите погали
и стана перла, заблестяла в мрака.
  665 
И нито дом се вижда, ни река, ни езеро,
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.
  642 
В нощта ми зимна мълния влетя.
Свистеше с виолетов ореол.
Погледна ме. Заекна. И се спря.
Изчезна бързо. Май ме взе за трол.
  812  14 
Морето се зарови в пясъка.
В най-тъмните си дълбини се сви.
Разбра ли някой, че бе плакало
с най-черните, най-тежките сълзи...
  936  16 
Небето по котешки на кравайче се сви,
вторачено във земята впи зимна луна.
Тъгуваше ли за своите свидни звезди?
Може би... Както Земята за свойте деца.
  759  10 
Гората разроши на вятъра гривата
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...
  574 
Разлистена река на пътя ми замръкна
и есенни светулки в очите ù видях.
Едва ли ме позна. Дочух я, че въздъхна.
Навярно ще ме чака до края на света.
  635 
Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.
  805  13 
Самотата се разплака. Дожаля ù.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.
  724  10 
In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро ...
  1017  12 
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ,
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...
  1120  16 
Предложения
: ??:??