23 дек. 2007 г., 15:58

Коледно желание

1.1K 0 3

Червени рози, разцъфнали по Коледа сънувах,

в съновника пишеше любов. Пишеше, че някой

ме обича, но аз не чувам неговия зов.

И аз обичам някой, ала той не знае. Не знае

колко много ме боли, когато него все така го няма,

когато бавно гаснат моите мечти.

За Коледа не искам нищо друго, искам само него,

та дори за миг, ала зная, тоз подарък няма да получа,

ще остана само с порива красив...

И бавно розите в съня увяхват, поливани грижовно със сълзи.

Съновника не ща да виждам вече,

там няма да намеря твоите следи.

Коледа бавно наближава, но да вярвам ли,

че стават чудеса. Да чакам ли с надежда да те видя,

хванал роза във ръка.

Не знам, но нека вярвам още малко.

Нека се залъгвам със лъжи.

Нека поне във съня ми да бъдем АЗ и ТИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ти любов на яве.Такава каквато знае твоето сърце!Поздравления и от мен за прекрасния стих!
  • Искаш ли силно ще стане...Поздрав!!!
  • Много е хубаво, Йоана ! Така нежно, мило и сладко - както може само една нежна душа да мечтае ! Пожелавам ти всички Коледни желания да ти се сбъднат !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....