9 июл. 2015 г., 11:08

Колектив

979 0 0
Колектив

Колектив трудно се създава,
без интриги и игри,
трудно в него се оцелява,
иска ти се да не са така нещата,
ала мрежите заплитат се,
сякаш в колектива,
това е занаята.

Хубавичко си замазваме очите,
и говорим с мили думи,
един на друг лъжите,
така си украсяваме нещата,
че една ли не,
не стъпваме ние по земята.

Видим ли,
обаче на другия гърба,
езиците ни се разплитат на мига,
да злословим ние почваме,
и интрига нова,
решаваме да започнеме.

Лошото е,
че това се е превърнало в хоби,
уж сме ние единни,
но избягваме,
лице в лице да спорим.
Всичко би било на място
ако имахме ние смелост,
да си кажем всичко ясно.

Чудя се, защо?
Така действаме подломно.
Толкова ли трудно е,
или пък, неизгодно?
Лек, уви има,
със свалени карти ти играй,
моля, не плети интрига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...