17 нояб. 2020 г., 17:08  

Колело

1.6K 1 1

Вървейки по прашната улица,
срещнах едно колело.
Стоеше си някак зазяпано
в едно старо и тъмно табло.
Минавайки леко до него
обърна се то изведнъж
загледа ме с поглед наежен
стоейки под силния дъжд.
Странният  поглед проряза ме
останах аз силно смутен -
колело ли ме зяпаше втренчено,
или проблемът си беше у мен?
Продължих си по мократа улица,
вглъбен си бях в мойте неща,
изведнъж ме настигна колелото
и сподели ми няколко слова.
Запита "накъде си тръгнал ти бе,
с таз намусена уста?
нима живот си нямаш за живеене,
а се тревожиш за безсмислени неща?"
Стъписах се повторно и затихнах
потърках своята глава,
но мисъл стойностна не идваше,
за да отговоря аз на лудостта.
Колело ли стоеше пред мене,
леко ли бях изхвърчал,
не знаех какво да направя
в чудо бях се видял.
Провикна се пак колелото
"Недей се смирява за ден!
Ще видиш отново доброто,
Все още не си победен!
От клюмнал нос не ще успееш,
Нито ще постигнеш радостта,
Бори се ти за нея ежедневно,
Инак ще останеш в самота!"
Понечих този път да отговоря,
но колелото се обърна,
пое по своя път отново,
а аз го чаках да се върне.
Сам се оказах на улицата
крачех си сам в тоз ранен час,
умислен останах, обаче
че срещнах чудото аз.
Сменях картини и изгледи,
но мислех си само за едно -
как силно сърце ми пробуди
едно невзрачно, малко колело.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Gluharche Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...