Колелото на живота
Летях шеметно
във висини безкрайни,
яхнала гребена
на илюзии омайни.
Достигах и ада
изпепелен
от терзания на аз-ът
огорчен.
Раздвоявах се и разтроявах
между чест, дълг и суета.
Напразно (може би) се раздавах
и често тънех в самота.
Достигах брегове безбрежни
на остров непознат.
Стиховете редеx небрежно
на живота в сложния трактат...
Е, рани имам по крилете
на опърлената си душа.
А повечето са по коленете -
от паданията след това.
Тъй редува се на живота
бясния вървеж -
ту нагоре колелото,
ту на болката кървежа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
