Колко да поплача, за да върна
оня цвят от опустелите очи,
който в тюркоазен сън превърна
сляпото, загубено Дали....
Колко да поплача, за да видя
с други лещи пепелта.
Бижутата в нея да не се обиждат -
ще ги стъпквам и ще претопя.
Колко да поплача, за да стигна
боса, скромна, с пуснати коси
пред дома ти. Погледа да вдигна
и да видя нашето Преди...
© Ниела Вон Все права защищены