Колко да поплача, за да върна
оня цвят от опустелите очи,
който в тюркоазен сън превърна
сляпото, загубено Дали....
Колко да поплача, за да видя
с други лещи пепелта.
Бижутата в нея да не се обиждат -
ще ги стъпквам и ще претопя.
Колко да поплача, за да стигна
боса, скромна, с пуснати коси
пред дома ти. Погледа да вдигна
и да видя нашето Преди...
© Ниела Вон All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
