Колко малко
Колко малко
Колко малко ти трябва да бъдеш човек!?
Да виждаш грешките си и пак да грешиш,
Да търсиш винаги против човешкото лек,
Да мислиш "Обичам те", а "Мразя те" да крещиш.
Колко малко ти трябва да бъдеш искрен!?
Да плачеш сам, а сред хора да се смееш,
Да не желаеш нищо, но да си винаги хищен,
Да искаш да умреш, а да продължаваш да живееш.
Колко малко ти трябва да бъдеш свободен!?
Да мечтаеш и да ти пречи реалността,
Да скъсаш оковите, в които си поробен,
Да излезеш през несъществуваща врата.
Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив!?
Да усещаш, че нишо няма да промениш,
Да те измъчва измислен спомен красив,
Да виждаш красотата, а всъщност да спиш.
Колко малко ти трябва да бъдеш жесток!?
Да се възхищаваш на този, който те мрази,
Да помагаш на хората да преодолеят порок,
Да накараш любимия любовта си да запази.
Написано от EroucTkaTa и MapTu
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Стоянов Все права защищены
