23.01.2004 г., 10:53

Колко малко

4.3K 1 4

Колко малко

Колко малко ти трябва да бъдеш човек!?
Да виждаш грешките си и пак да грешиш,
Да търсиш винаги против човешкото лек,
Да мислиш "Обичам те", а "Мразя те" да крещиш.


Колко малко ти трябва да бъдеш искрен!?
Да плачеш сам, а сред хора да се смееш,
Да не желаеш нищо, но да си винаги хищен,
Да искаш да умреш, а да продължаваш да живееш.


Колко малко ти трябва да бъдеш свободен!?
Да мечтаеш и да ти пречи реалността,
Да скъсаш оковите, в които си поробен,
Да излезеш през несъществуваща врата.


Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив!?
Да усещаш, че нишо няма да промениш,
Да те измъчва измислен спомен красив,
Да виждаш красотата, а всъщност да спиш.


Колко малко ти трябва да бъдеш жесток!?
Да се възхищаваш на този, който те мрази,
Да помагаш на хората да преодолеят порок,
Да накараш любимия любовта си да запази.


Написано от EroucTkaTa и MapTu

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...