15 окт. 2006 г., 12:34

Колко пътища ?

789 0 7
Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода.
Само мъртвите го разбират.
Мъртвите имат свои пътеки,
своя истина, своя усмивка.
Живите – своя жестокост.
Преминал прага на очите си –
виждам илюзията на трудностите,
отражение на сенките в трудни дървета.
А на пръсти стоя с ръцете отворени,
с раните…
Тогава се питам:
“ Колко пътища има пустинята
до морето?”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на хората взели отношение. Те са пътищата.
  • Така е, както си го казал, Божидаре. Трябваше ми доста време да го разбера ( уточнение: нямам предвид стихотворението, а "илюзията на трудностите". "Колко пътища има пустинята към морето" ли? Който намери отговора, не би задавал повече въпроси, защото ще знае всички отговори. Поздрави от мен!
  • "Преминал прага на очите си –
    виждам илюзията на трудностите,"
    Много ми хареса!
  • Интересно е, провокира!

    Поздрав за хубавото откровение!
  • Хареса ми стиха, въпроса също.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....