Oct 15, 2006, 12:34 PM

Колко пътища ?

  Poetry
786 0 7
Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода.
Само мъртвите го разбират.
Мъртвите имат свои пътеки,
своя истина, своя усмивка.
Живите – своя жестокост.
Преминал прага на очите си –
виждам илюзията на трудностите,
отражение на сенките в трудни дървета.
А на пръсти стоя с ръцете отворени,
с раните…
Тогава се питам:
“ Колко пътища има пустинята
до морето?”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на хората взели отношение. Те са пътищата.
  • Така е, както си го казал, Божидаре. Трябваше ми доста време да го разбера ( уточнение: нямам предвид стихотворението, а "илюзията на трудностите". "Колко пътища има пустинята към морето" ли? Който намери отговора, не би задавал повече въпроси, защото ще знае всички отговори. Поздрави от мен!
  • "Преминал прага на очите си –
    виждам илюзията на трудностите,"
    Много ми хареса!
  • Интересно е, провокира!

    Поздрав за хубавото откровение!
  • Хареса ми стиха, въпроса също.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....