Ръката ми се отваря, когато звездите са тъй ниско. Като струна дълбока звъня, като лист не оставящ кръгове в чиста вода. Само мъртвите го разбират. Мъртвите имат свои пътеки, своя истина, своя усмивка. Живите – своя жестокост. Преминал прага на очите си – виждам илюзията на трудностите, отражение на сенките в трудни дървета. А на пръсти стоя с ръцете отворени, с раните… Тогава се питам: “ Колко пътища има пустинята до морето?”
Така е, както си го казал, Божидаре. Трябваше ми доста време да го разбера ( уточнение: нямам предвид стихотворението, а "илюзията на трудностите". "Колко пътища има пустинята към морето" ли? Който намери отговора, не би задавал повече въпроси, защото ще знае всички отговори. Поздрави от мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.