15.10.2006 г., 12:34

Колко пътища ?

787 0 7
Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода.
Само мъртвите го разбират.
Мъртвите имат свои пътеки,
своя истина, своя усмивка.
Живите – своя жестокост.
Преминал прага на очите си –
виждам илюзията на трудностите,
отражение на сенките в трудни дървета.
А на пръсти стоя с ръцете отворени,
с раните…
Тогава се питам:
“ Колко пътища има пустинята
до морето?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на хората взели отношение. Те са пътищата.
  • Така е, както си го казал, Божидаре. Трябваше ми доста време да го разбера ( уточнение: нямам предвид стихотворението, а "илюзията на трудностите". "Колко пътища има пустинята към морето" ли? Който намери отговора, не би задавал повече въпроси, защото ще знае всички отговори. Поздрави от мен!
  • "Преминал прага на очите си –
    виждам илюзията на трудностите,"
    Много ми хареса!
  • Интересно е, провокира!

    Поздрав за хубавото откровение!
  • Хареса ми стиха, въпроса също.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...