25 мая 2006 г., 21:41

Колко тъжно

1.3K 0 0
Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега?
Защо не мен, а нея целуваш в нощта?
Дали ме обичаше истински ти,
дали устата ти ми шепнеше само лъжи.
Не те упреквам, че нея пред мен избра,
не те и упреквам, че всичко това било е игра.
Може би имал си чувства към мен...
Не толкова силни, но е имало ден,
в който си мислил за мен...
Може би играел си с чувствата ми,
смеел си се когато аз се радвам, подигравал си се.
А може би просто беше задължен да избереш нея.
Знаел си, че не спирам за теб да копнея.
Знаел си, че ти си всичко за мен на този свят,
че те обичам, че няма друг на тази земя.
Но... но защо говоря?
Нали сега си с нея...
а аз продължавам да копнея,
но... но защо копнея?
аз дори не трябва да живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...